Бях замислила едно пътуване в простора на кухия си ум, в безбрежните облаци на затъмнението и неясния порив на музата. А всъщност всичко тръгна от скуката. Тъжен факт на просто съществуване. Прекалено болезнено разбрах, че не само не се харесвам на по-голяма част от хората в обкръжението си, а и съм твърде неразбрана. Може би се оказах просто наивна или по-скоро скучно-честна. Все пак е много по-трудно човек да бъде лъжец, защото му се налага да помни много повече (макар и излишна информация). Жалко, но факт! Да бъдеш честен се наказва. Друга болезнена истина, до която достигнах, в скучните си дни на т.нар. ми почивка, си бе чиста проба истина, с привкус на още една разбита илюзия- аз съм посредствена! Аз съм посредствена!!! Увличам се от толкова безсмислени неща, които бълва телевизорът, но факт е, че е по-лесно от четене на книги. Честно казано, никога не съм обичала да чета книги. Обичам буквите и завъртулките, твърде забавни и интересни са ми. И все пак да се върна към последствено ...