StefkaGaleva (Стефка Галева)
92 619
20 nov 2010, 22:13

Първа среща 

  Prosa » Otros
1132 0 14
1 мин за четене

 

 

      Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:

-          Постой още малко така... върху мен. Постой!

Той връща шепота в  ухото ми.

-          Стоя.

Навън слънцето започна да залязва.

      -      Роден съм през далечната 1948 година. Месеца и датата, и мястото ми нямат никакво значение. Толкова пъти съм ги променял, че вече наистина нямат значение. Раждал съм се в толкова държави във всички зодии, месеци и дати. Затова единствено годината е важна. Далечната 1948 година... още малко ще съм на 60... Стар съм вече... Уморен. И съм изстискан като лимон. До края. Цял живот съм работил за тайните служи. Цял живот. За най-тайните. Шибана работа. Мамка му! - мъжът преглътна, пое си дълбоко въздух и се умълча. Жената отдавна мълчеше. Само от време на време приплъзваше двете си ръце по огънатия му гръбначен стълб. Правеше го много бавно, някак меланхолично, надолу-нагоре, надолу-нагоре, все едно го успокояваше... или милваше. Мина много време.

        - Цял живот съм работил за тайните служби – като от дън земя продължи мъжът. – За най-тайните, най-специалните, най-неразгадаемите... най... Всъщност нямам определение. От друго измерение са, с други параметри... цял живот... Копелета!...

Роден съм през далечната 1948 година...

     Мъжът преглътна  мъчително. Гласът съвсем заглъхна, адамовата му ябълка силно подскочи нагоре.   Той  млъкна. Жената бавно се наведе напред и искрено му се помоли, прошепна тихо  в ухото му:

-          Постой още малко така... върху мен. Постой.

Той още по-тихо върна шепота в ухото ù:

-          Стоя.

Навън слънцето  залезе. Те дълго останаха така с долепени кореми. После на тръгване, на прага на  вратата тя му каза:

-          Ела пак, ще те опиша... ще те опиша.

 

 

 

Стефка Галева

                                                                                                                              Гр. Сандански

Мъжът, когото описвам, не съществува. Просто си го измислих.

© Стефка Галева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно!
  • Може пък да се превърне в реалност някога...
  • Чудесно е! Умееш да пресъздаваш!!! Поздравления!
  • Измисленото винаги е по-хубаво,Елена. Искра,Вилдан, благодаря ви! оказва се, че доста хорица са имали достъп до тях... Колко хубаво си го казал,Ангел: хорица!!! А не поети и писатели...като нас велики! Смиг! Поздрави
  • Не се оправдавай де .Та това е хубаво!
  • Те са така добре изстискани и употребени - едва ли би могла да ги опишеш по-добре...
    А пък и то едни тайни са били... оказва се, че доста хорица са имали достъп до тях...
    Поздравления за силния и завладяващ изказ и от мен, Стефка!
  • !
  • Колко ли срещи още им предстоят?...
  • Така ме хвалите,че ми идва да се ощипя! Роси,прегръдка:0
  • Мисля, че умееш да изграждаш образи с по няколко думи, което е особено ценно качество за един автор. Поздрав, Стефи!
  • Веси,благодаря ти! Прегръщам те,милаВале...на теб,на вас ли да обяснявам и описвам как расте тревичката?! Соня, Соня! На 50 съм! Усмивки,Ив! Неделни мързеливи,сгушени и талантливи...думички
  • С поздрав и усмивки!
  • Стефче, Стефче,.... сигурна съм че съществува, само че още не сте се срещнали ...
    Поздрав
  • Харесвам кратките ти разкази, Стефче. Никога не попадам на излишна дума или описание. Но винаги внушаваш ситуация и състояние на съществуването.
Propuestas
: ??:??