Тя отвори шкафа, който й изглеждаше безкраен и пълен с боклуци. Майка й беше заръчала този следобед да го почисти и да изхвърли ненужните неща. Малкото момиченце се стресна щом се опита да види края, но не го съзря. Помисли си, че целия ден ще прекара заровена от главата до петите със стари вещи. Тя не подозираше, че целият шкаф е изпълнен с истории и много стари спомени.
Решено да свърши бързо с подреждането, момичето започна да вади старите отрупани с прах и паяжина предмети. Извади стара спукана баскетболна топка, няколко чифта скъсани обувки, няколко пощенски плика с картички в тях, но без никакви пожелания. Имаше и цял кашон с дрехи, но това, което направи впечатление на момичето беше една стара кутия, изкривена от тежестта на предметите, стояли толкова много години върху нея. С малко повече усилия тя успя да я отвори. Вътре нямаше нищо кой знае какво. Имаше снимка на майка й на не повече от седемнадесет години, усмихваща се, а до нея стояха нейни приятели. Имаше и цял албум със снимки, но момичето реши да не си губи времето с него. Останалата част от пространството на кутията беше запълнено със сувенири и полуизгорели свещи.
Момичето продължи да вади старите безинтересни вещи за нея. Не след дълго в шкафа не остана нищо. Щом стана видя нещо скатано в тъмния ъгъл на шкафа. Беше една тетрадка с твърди корици. Момичето избърса наслоилия се прах върху кориците и после я отвори. Страниците бяха пожълтели. Детето разлисти набързо празните листи и в края на тетрадката съзря нещо написано:


Малкото момиче погледна тъжно. Чудеше се как може една история да свърши лошо. Тя не беше чувала за този празник, а и се искаше да го беше празнувала. Детето излезе навън в двора си и тъй като нямаха елхи тя откъсна едно клонче от ябълковото дърво и го постави в къщата. После, вместо сняг, тя сложи памук. Отряза кръгчета от хартия, за да пресъздаде луните, а накрая отряза една хартийка под формата на звезда.
Щом майката на малкото момиче се прибра, видя бледото подобие на елха и се усмихна. Детето беше подарило един щастлив миг на майка си и тя я беше озарила с усмивка. Така Коледата се роди отново.