Човек е малко от това, което иска да бъде и твърде много от себе си...
Ето ме, чуй ме, усети ме, разбери ме...
Такъв какъвто съм, приеми ме.
Ето ти лъч светлина в тъмнината на моята мозъчна кора.
Ако се загледаш добре, може и да видиш 2 лица и 2 сърца...
Чистото сърце и усмихнато лице на Светлината, а другото е мое – дете на Тъмнината
Светлината в мен има мечти и надежди, но несветлият аз имам само желания и нужди и макар да гледам късогледо, често доволно е моето его.
От едната ми страна е Данчо – добър, невинен, приветлив, чист, но ето ме и мен голям, силен, костелив – Йордан зова се и съм много горделив...
Малкият с мен не може да се мери, но пък по-голям враг никога не ще си намери. Ако мен успее нявга да пребори, друго навярно никога не ще го озори...
Данчо е усмихнат и добър, навремето беше и зубър, но посреднощ се родих и доброто в него аз надвих. По-добре ми стана и по-лесно, макар за двама в тялото е тясно.
---------------------------------------------------------------------- ...