Ти знаеш ли вятъра от морето?
Но не този, който пълни с пясък очите по летните плажове; не и другия, който отнася пиянски смях и дим от американски цигари към блесналия град, за да ги смеси там с кръвните им братя; не вятъра, опъвал платна и барабанил с пръсти по филистрините на скучаещи в дългия път кораби; не отчаяните в срещи с непонятни светлини и звуци ветрове - ти знаеш ли първия вятър?
Той няма детство и старост и можеш да го срещнеш само сама и само на сам бряг. Защо? - никой не знае; кога? - никой не може да каже - ако някой го види, това не е вече първият вятър.
А ти си далеко.
Той се появява изведнъж между пръските на вълни, докосвани само от вълни и от другите ветрове - твоят първи вятър.
Той тръгва към теб изведнъж от пръските на вълни, докосвани само от вълни и от другите ветрове - твоят първи вятър.
И всички са негови врагове. За него "всички" са само ветрове и вълни. И врагове.
А ти си далеко.
- Ех, че е глупав първият й вятър! - крещи зад гърба му белият-син кораб, оби ...