4 мин за четене
Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "кризисни цени". Ако искаш. Зеленчуците и те са пробрани. Няма акции, няма с карта – там по рафтовете зее празно. И с хляба е същото. Добре че търся пълнозърнест, той не е масов, та на най-горния рафт намерих един тостер. А бе старите хора как ги носят тия тежки чанти?
На касата побързах да си оставя кошницата, докато изчаквам. Бях скастрена от касиерката – прекрачила съм червената линия.
Ще се науча.
Ден Първа пролет
С приятелка се чакаме близо до пазара. Да посрещнем пролетта! Днес е топло, слънчево. Кафетата не работят, поне да се поразходим. По пазара хората смирено се изчакват на разстояние и пред сергиите, и при разминаване. Смирението е майка на доброто в случая.
И автоматите за кафе не ра ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse