ПЪРВОБЪЛГАРИНЪТ ВО ЛЕТО 02 ПРЕДИ ХРИСТА
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече девети ден, всеки от мъжете минаваше сред множеството, съзерцаваше телата и най-вече очите на жените пленнички и ако някоя му харесаше, я хващаше за ръка и я отвеждаше в юртата си. Независимо от това дали имаше едно, три или пет деца. Тези деца щяха да пораснат и да увеличат числеността на племето им. Тези деца щяха да бъдат велики мъже войни и да пленяват както и досега, още и безчет чужди стада и жени, за да се изхранва и пребъде в годините племето им.
Когато свършваха пасищата по тези земи, съветът на кана решаваше.
Оседлаваха се бойните коне и завоевателният поход към залеза на слънцето продължаваше. На запад към тучните, безкрайни и пълни с живот земи зад степта.
Така е било от стотици го ...