Ей го, на! Вървя, вървя и пристигна! Инат, брей! Ти му викаш куме Ване, тоя тича за... греблото да те хване! Значии, Господ като дава - дава с двете шепи, а като те подхвърли там, да се оправяш сам, като че ли е по-добре. Само дето ми беше приятел, иначе... Беше? Защо ли го казах така? Няма значение! А Оня горе тука беше дал, та се олял. Още от малък беше любимец на по-големите каки и батковци, на даскалите, на комшии, познати, баби и дядовци. Растеше хубав, та хубав. Никакви усилия не трябваше да полага, за да го хареса който и да било. Грамотно момче, силен ученик, веселяк, пък и посвирваше и попейваше, и то добре. Че и танцьор беше. Абе - много, много имаше. Ама... не оцени това цял живот. Останал си беше с впечатление, че целият живот трябва да е така - лесен, весел, безпроблемен. Като мухи на мед се лепяха момичетата по него. И то все хубавиците. Като се вземе предвид, че живееше в един друг, нереално илюзорен обществен строй, просто нямаше грижи за НИЩО! И така продължи да върви. ...