Пътепис
...............................
Извървяла съм колкото-толкова път, за да стигна до твоите страници.
Проумяла съм, че е плосък и тъжен светът, окован в страх без граници.
Чувах как смело настройваш на утрото струните с още сънените си пръсти,
как наместваш умело деня, разграфявайки календарното му присъствие.
Чувствах горещите глътки кафе. Аромата на непотребната празната чаша.
Съскащата ютия срещу гънките на любимите ръбове в прозаичната каша.
И преди да затвориш света ми в корицата Ти си тръгна по собствена воля.
Извървяла съм колкото-толкова път и за още толкова-колкото ти се моля.