ПЪТНИК
Беше студен зимен ден, няколко дни след новогодишните празници. Бях тръгнал да се прибирам в родния си град Габрово, за да се видя с родителите си. Когато пристигнах на гарата във Велико Търново, откъдето тръгвах, като всеки редовен пътник си купих билет и се качих във влака, в който имаше доста хора. Подминавах поредното полупълно купе, когато изведнъж се обърнах и реших, че ще пътувам в него. Вътре имаше трима човека – двама мъже и младо момче. С влизането си попитах дали местата са свободни и младежът ми кимна положително, а мъжът, който седеше до прозореца, дори се надигна да ми направи място, но аз вече бях седнал срещу него.
След кратко пътуване започнах да се заглеждам срамежливо в този човек и чак тогава забелязах странния му вид – той беше старец, може би над 70–те, облечен със стар панталон, може би като тези, които овчарите носят, целият окъсан и окърпен. Краката му бяха обути със стари изтъркани войнишки кубинки, не един или два пъти преправяни. Връзките им бяха завъ ...