Пътуване
В онази тиха утрин, в която слънцето едва доловимо погали клепачите ми една далечна тревога нежно отхвърли съня ми. Още не разбирах какво така стаено мълчеше в първите мигове на това утро...
С първия поглед към часовника през тялото ми премина усещането, че съм изминал половината път към нея.
Разбира се, че точно днес тя си заминаваше. Автобусът й тръгваше в осем и половина – ще рече, че преди час и половина аз съм оставил един питащ поглед загледан назад да търси нещо, което може би тя вече наричаше отминаваща илюзия.
Навярно тъкмо това ме накара светкавично да се преоблека и без никакви документи, пари и телефон да поема едно малко приключение, което ако времето беше с мен, надявах се, да ме отведе до нея. Какво наричах “нея”? Това беше една немкиня, която нямаше нито руса коса, нито сини очи, дошла на почивка на родното ни черноморие. И ако нямаше едното, то в нея се беше настанила една подчертано гръцка красота – достатъчно смугла, за да я отличиш от белите севернячки, с п ...