Завързах връзките на обувките си, закопчах всички копчета на палтото и плътно загърната във вълнения си шал, аз прекрачих прага и стъпих в снега.
Затворих вратата след себе си, без дори да забележа, че съм оставила ключа си от вътрешната й страна...
Тръгнах по неутъпканата пътека и докато се усетя, тя ме беше отвела в някакъв шеметен "водовъртеж" от хора. Суматохата ме погълна и обзета от неясни идеи, аз се засуетих около неизвестна кауза.
Изгубих малко време в тази блъсканица, спечелих мъничко пари и срещнах стотици чужди очи.
Ограбих когото можах и самата аз бях ограбена от всеки, доближил се достатъчно близо до мен.
... това беше моята зима.
Безсмислена и неусетно пропиляна.
И в тази шеметна въртележка от безсмислици се изнизаха дните на този мой сезон.
От хладния унес ме изтръгнаха топлите лъчи на новородената пролет.
Опиянена от невинната й свежест, аз захвърлих палтото и шала си и я приветствах с усмивка.
Така чиста и невинна в младостта си, тя замъгли съзнанието ми със сладкия с ...