Да пътуваш с български влак е истинско предизвикателство- не знаеш кога и къде ще пристигнеш, какво ще ти се случи и с кого ще се паднеш в едно купе. По принцип винаги съм избягвал да пътувам с влак, но в тази късна вечер нямаше с какво друго да отида от София към Пловдив. Още с купуването на билета започват предизвикателствата. Намръщена лелка с хладен, смразяващ поглед, поглед витаещ в отвъдното, поглед, в който се вижда само тъмнина. Лице, в което няма и следа от скорошна усмивка. С хладнина те поглежда и ти продава билета, а ако посмееш да я попиташ за информация - тежко ти! Става като звяр!
Взимам билета и тръгвам към моя сектор, по пътя срещам пиян, изтормозен от собствения си живот- циганин. Всички го заобикалят, псуват и гонят. Някои изобщо не го забелязват. В лицето му видях само, колко дълбоко може да бъде едно дъно, едно страдание. Колко много можеш да копаеш и да затъваш. Най-вероятно този човек никога нямаше да се измъкне от ямата, която сам е прокопал. Сякаш беше като при ...