Пътят към Самотата
Дете бях.. Наивно и мечтателно. Вярвах, а бъдещото за мен беше като осъществен блян. Всичко това се промени в един ден. Отрекох вярата си. Преминах Ада и оставих любовта си там.
Вече самотата ми тежи, а споменът се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам и това определено боли.
Всеки път я виждам като крехка горска фея от приказките. Приближаваше се бавно към мен цялата в бяло, а от златните ú коси се разпръсваше аромат на момини сълзи. Очите на този спомен оставаха винаги болезнен отпечатък. Огледални. Студени. Излъчваха таена омраза или може би задоволство от моето страдание. Бих я разбрал, ако ми беше отказала или просто бе приключила връзката ни по най-омразния ми начин, без обяснения. Съвсем реално щеше да бъде за мен, да напусне живота ми без това наказание, което ми остави за спомен. Години наред в ушите ми кънтеше нейният глас и двусричката ,,НЕ''.
Все още чувах това натъртващо ,,НЕ'', но вече не оказваше същото влияние. Животът ми в този ден спря. Нямаше какво да събера от себе си. Останки нямаше. Всичко, което съм изграждал в бъдещето се изпари. Тъмно и празно бе заобикалящото. Бях избрал своя път и мълчешком, подсмърчащ, се примирих със злокобната си участ. Казват че човек забравя и че винаги е склонен да продължи. Е, аз дадох от себе си за стъпките напред, но някак нещо винаги ме дърпаше назад. Сянката ми се провлачваше във времето, а всъщност беше безсмислено.
Не зная какво е омраза, но разбирах какви последици можеше да нанесе тя върху хората. Така и преминаха годините. Превръщам се в старец. Следите ми останаха без път, а самотата без другар.
Едничка светлинка си имам и тя ми е радостта. И да исках да го предпазя от реалността не можех. Неговият път ще е различен. Всеки сам решава за посоката...
- Чичо, какво си ми донесъл? - Скочи в прегръдката ми единствената радост в живота ми.
- А, не така. Много те е разглезил чичо ти. Не е хубаво всеки път да търсиш подаръци - каза снаха ми, като отбягваше да ме гледа в очите.
- Остави го не е виновен той. Не му се карай. Пък и днес имам специален подарък - погледнах към малкия малчуган, чийто очи се разшириха от щастие.
- Какво, какво? Ще ми покажеш ли?
Това малко лъчезарно дете имаш слабост към уханието на цветята. Неведнъж му разказвах измислени истории в света на дивите цветя. Съхраняваше редките видове, които откривах и водеше записки, които така и не показваше на никой. Бях му обещал момина сълза. И днес по чиста случайност открих това малко и невинно цвете. Подадох му го. Той се усмихна меланхолично, точно както би направил някой мой връстник. Взе го внимателно, прошепна едва доловимо,,благодаря'' и се скри в стаята си.
Не можех да разбера промяната в настроението му, а много исках да разбера каква записка бе оставил за момината сълза.
Като крадец се промъкнах в стаята му и разтършувах скривалището му. Срамувах се от постъпката си, но и не исках никога моята малка светлинка да бъде наранена и то от мен.
Отворих страницата, определена за така напомнящото ми болка цвете и прочетох:
,,Пътят към Самотата''.
© Елeна Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Сърдечни поздрави и от мен за всички! Благодаря ви!
-
Прочетох Пътят към самотата и много се развълнувах,Елена!
Успех, лек ден и късмет! -
Вълшебница си на перото,силно ти се отдава прозата,а най интересното е,че те чакам с нетърпение!Поздрав сладурче!
-
"Едничка светлинка си имам. И тя ми е радпостта"
Хубаво разказваш, Елена!
Поздравявам те!
-
Развълнува ме...
Сърдечни поздрави, Ели! -
Не е самотен щом тоя малък мъдрец го разбира.
Харесвам разказите ти, Ели. -
Замисли ме и мен...
Обичам твоята проза,различна е.
Поздрав,Ели! -
Ели... Благодаря ти!!!
Светъл поздрав!
http://www.youtube.com/watch?v=DMdJF6a8bpM -
Жегна ме, Ели.
-
Очите на спомена...
Размисли ме!
Харесах!!! -
"Вече самотата ми тежи, а спомена се връща стократно за да ми напомни, че аз съществувам, а това определено боли."
Силно, болезнено усещане на действителността.
Поздравявам те, Ели! -
Човек никога не знае накъде ще го поведе животът...
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
