Пътят на една самотна душа
Ани вървеше по самотната тъмна улица на нощен Бургас. Беше около 23 часа през декември. Главната улица, макар и през лятото в този час да е изпълнена с хиляди хора - шумна и весела, сега беше напълно безлюдна. В душата на Ани бушуваше ураган от чувства, които я разяждаха. Усещаше, че не издържа вече, че е изхабена, празна, безсилна и безпомощна пред идващите трудностите с които не беше в състояние да се справи. Страхуваше се. Усещаше, че в нейното тяло има друг човек - непознат и враждебен.
Нощната улица ставаше все по - страшна, както и второто аз, което живееше у Ани. Тя минаваше край блок. Някакъв шум идващ от входа развълнува сърцето й. Иначе уплашена, сега Ани имаше чувството, че умира. Зловещата, студена нощ, самотната улица - всичко я караше да се чувства още по - зле. Това бяха някакви котки. Играеха си. Но за уплашеното момиче дори животинките се превръщаха в смъртен враг.
Пътят от спирката до вкъщи през деня неусетен, сега беше сякаш безкраен. Тъмна ...