Какво ли си казаха хората, които ме видяха сутринта в 7,30 да плача по улицата? Едва ли са предполагали, че причината за това е радостта на едно момченце. Да, именно, радостта на детето ме разплака. Парадоксално звучи, но... Вчера сутринта заведох Гошко в детската градина, той влезе, а аз се забавих и докато прибирах нещата му в гардеробчето, от тоалетната излезе другият Гошко. Той се усмихна така, че му се видяха всички малки зъбчета, а на бузките му се показаха две хубави трапчинки. Той забрави, че не си е закопчал ципа на панталонките и тръгна да влиза при децата. Спрях го и му помогнах да се закопчее и докато му оправях блузката, Гошко ми каза:
- Лельо, имам нови гащи, от магазина! Виж, имаха и етикет, ама мама го отряза!
Едва ли можете да си представите радостта, която се усещаше в гласа на детето и усещането, което изпитах аз. Уверих Гошко, че новите му гащи са много хубави, а погледът ми бягаше по износените дрешки и обувчици, които явно не бяха "от магазина", а дарение от няког ...