Не усети как и кога, но бе променила собствения си сутрешен график, за да може да взема метрото точно в 8.00 часа. Сядаше на едно и също място, в дъното, защото от там можеше да го наблюдава. Той се качваше спирка след нея, винаги по едно и също време и заставаше успоредно на движението, прав, хванат за вертикалната тръба. Винаги с дясната ръка. Бе изучавала всяка извивка на лицето му стотици километри, познаваше всяка гънка на вехтия му шлифер, можеше да разпознае старите му разкривени обувки измежду десетките други. Познаваше го.
Беше от онези, за които казваме, че са на неопределена възраст – можеше да е и на 40, и на 60. Имаше светла, русоляво-прошарена неподдържана коса. Лицето му, винаги с няколкодневна брада, бе бледо и изпито, с множество гънки и белези. Най-добре се виждаше този, в ляво от тънките безцветни устни – като прорез, оставен да зарасне от самосебе си. Ръцете му, слаби и жилести, изглеждаха захабени и груби, а ноктите – начупени и почернели.
Шлиферът му, отдавна изгу ...