Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите мигове си отиват. Отворих очи, бях убедена, че си е отишъл, но той ме гледаше и се усмихваше.
Запознахме се на една изложба. Обичам красивото във всичките му форми и цветове. Художничката не беше известна, но имаше нещо ново в картините ѝ, докосваха някаква струна в душата ми, връщаха ме в детството и събуждаха най-съкровените ми спомени. Картината, пред която се застоях, изобразяваше птици в полет на фона на сини облаци над „уморени“ есенни дървета /така ми изглеждаха тогава/. Не можех да откъсна очи, потъвах в света на мечтите.
–Какво Ви харесва в картината?
Обърнах се и го видях. Две топли кафяви очи ме гледаха и се усмихваха.
–Не разбирам много от картини, но тази ме впечатлява – едва см ...