Рашко късметлията
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер на Рашко в живота все не му вървеше.
Дългите и къдрави руси коси спускащи се по раменете му като вълните на Марица прииждащи напролет, го караха вечно да отмята два падащи върху лицето му кичура, създавайки впечатлението, че около главата му постоянно кръжат досадни мухи.
Очилата му, с голям диоптър, уголемяваха до такава степен сините му и с дълги мигли очи, че почти му придаваха вид на професор. Ама почти. В тях липсваше строгост. Вглеждайки се в тях беше невъзможно да не предизвикат у събеседника му състрадание породено от тяхната миловидност.
Характерна негова особеност беше заекването. Понякога така зацикляше и запелтечваше на някоя буква, че неволно в съзнанието ми се връщаше спомена з ...