Р А З Д Я Л А

  Нервно отключи входната врата на апартамента. Бързаше да пораздигне дрехите си, които тази сутрин захвърли тук-там, отвори прозореца да проветри стаята.

  След час той ще е тук. Сърцето й се изпълни с нежност, която прерасна в тревога. В последно време той бе много променен. Унило се оправдаваше с неприятности в службата, със семейни неприятности. Да, той бе женен. Имаше жена, (която не понасял?), и две деца, които обича. А тя бе разведена от две години, имаше дъщеря, която учеше в друг град.

  Днес по телефона се обади сестра й. Видяла го с друга в парка. Не е била съпругата му. Нея не я бе водил в парка. От страх да не го видят - в малкия град клюката бързо прелита. Представи си ги на пейката, багрите на красивата есен, листопада и те - за ръце, погълнати от сладостта на близостта си

  Какво да му каже? Не знаеше. Не искаше да слуша оправданията му, а и коя е тя, та да му държи сметка? Беше тъжна и много нещастна. Може би е по-добре да не му отвори. И да не отговаря на телефонните му повиквания... Как, как да постъпи?...

   Трепна - телефонът й звънеше.

   - Аз съм... Няма да мога да дойда днес, зает съм. Виж, искам нещо да ти кажа... да ти кажа, че се налага да се разделим за неопределено време, да си починем един от друг... Прости ми... - и  изключи... Той затвори телефона, а тя дори не успя да реагира!... Притвори  очи - много я заболя от думите му, че иска да си почине от нея... Искаше да се тръшне на земята и да крещи, но... поседна на дивана и тихо преглъщаше сълзите си...

  Много ли го е обичала? Уморен е от любовта й? Болката я изгаряше. Болеше я от спомени - всъщност, тя никога не искаше много от него. Никога и не помисли да го скара с жена му, никога не го бе молила да напусне своето семейство и да замине с нея, да замине дори и за един ден. Искаше връзката им да протече без усложнения...  Ако бе я изоставил, за да е само с жена си, по-малко ли щеше да я боли? Това никога нямаше да разбере...

  Стига, стига наднича  в спомените, надскочи болката, бъди силна! В любовта винаги единият е по-силен. Той е слаб, защото се лута и не може да намери пристан.

  От прозореца надничаше тиха и слънчева есен, тя вдигна глава и се усмихна през сълзи...