Очите ù се вгледаха, изпълнени с нежност, в неговите игриво разрошени коси, които лекичко се местеха от място на място заради ловкия и малко враждебен ветрец. Той явно не искаше да пуска тези кичури руса коса… Тя също не желаеше с тях да се раздели, но нещо налагаше тази картинка. Тя и той, заедно, но за последно. Беше дошъл краят на красотата, която цареше до скоро в живота им.

- Обичам те. – прошепна младежът в ушите ù с чувство. Тя знаеше, че това е така. Тя отвръщаше по същия начин, но не всичко зависеше от любовта. И не всичко бе определяно от тях самите. А може би можеше? А може би трябваше? А може би и двамата не знаеха как?

- Пристига влакът от София за Пловдив на първи коловоз. Моля, всички пътници да се насочат към него. След две минути влакът потегля.

 Женският глас, който насочваше чакащите, оповести тежката раздяла. Окончателно. Край. През ума ù преминаха прекрасни спомени - запознанството, тайните срещи, романтичните вечери, последвани от първата целувка, първата им нощ заедно, накрая - местенето ù в неговия апартамент и последвалата раздяла. Настоящата, всъщност. От очите ù започнаха да се стичат сълзи, а неговите пръсти с болка ги отмиваха. И двамата не желаеха това, не желаеха да напускат живота на другия, но така се налагаше… Така трябваше. Всеки имаше своите цели, всеки своите амбиции и своето бъдеще - отделни, нямаше как да са едно. А може би все пак имаше?... Не, нямаше. Не и сега.

- Сбогом, любима! – прегръщайки, прошепна той в ухото ù. Сърцето ù трепна и се разпадна на малки късчета, които вятърът отвя в мрачните ъгълчета на гарата. Неговото последва нейното и двамата останаха безсърдечни, но не и студени. Един към друг изпитваха топлина.

- Сбогом. – треперещо проплака и тя.

Така две души се разделиха, за да се сближат още повече. С мрачни погледи и двамата се връщаха в сивото ежедневие на същата тази гара и търсеха онова, което бяха оставили там. Нещо, което така и не намериха. Любовта на две сърца си бе отишла, за да ги слее в едно и бе им помогнала да избягат заедно, но без собствениците. Две души бяха заедно… две тела не успяха да се съберат.