-Обичам те!
-Не, не ти вярвам! Порастни! Мисли много преди да говориш – това е единственият ми съвет!
-Обичам те!
-Нараняваш ме така! Ти не можеш нищо да ми дадеш. Не си способен да се интересуваш от другите хора, мислиш само за себе си.
-Обичам те!
-Спри да го повтаряш! Не разбра ли? Имаш толкова много, а го пазиш само и единствено за себе си... Не искам повече да се боря за теб...
-Обичам те!
-Жесток си с мен! Омръзна ми само да се излагам пред хората, пред себе си и най-вече пред теб... искам да те имам, да, но ще се опитам да се преборя със себе си...
-Обичам те!
-Вбесяваш ме! Звучиш като развален телефон! Късаш ми сърцето... искам да те прегърна, но не! Никога вече! Исках да те познавам - опознах те... Исках да те целуна – цлунах те... Исках да те имам – имах те, макар и само за часове, но всяко едно от тези желания бе напълно искрено, а ти не ми отвърна със същото...
-Но аз те обичам...
-Ще затворя телефона, ако продължаваш да го повтаряш... Ето, вече плача... Интересува ли те то ...