РАЗГОВОР МЕЖДУ ДВА ХЪЛМА
Една от онези утрини е, когато още в зори разбираш, че денят ще бъде един от горещниците. Гьоврен – малко селце в Родопите и ние с раниците – хората на града.
Тихо е. Редуват се усмихнати бели двуетажни домове и тъжни, запустели къщи с дървени кепенци, смълчани в прорасналата трева. Единственият знак за някогашен живот в тях са лозите над заключените с катинар порти. Накацалите по жицата черни лястовички се радват на първите слънчеви лъчи и са унесени в разговорите помежду си. От време на време някое петле ги прекъсва, сякаш отмерва на равни интервали утрото. Макар че слънцето все още наднича зад стръмнините на изток, местните хора са улисани в работата си. Едни изпращат животните на паша, други приготвят дърва за иначе все още далечната зима, трети прекопават картофите и връзват боба, а някои по-ранобудни вече са на ливадата над селото.
Докато вървим по стръмните каменисти улички и неволно надничаме в дворовете на къщите, си мисля как планината е възпитала хор ...