РАЗГОВОР С МОЙ

            Няма грешка в заглавието. Не разговарям с Ной, а с Мой. Ще ви го представя, той е аз, но всекидневно спори с мене.

            Сутрин го няма никакъв, явно спи до късно. Появява се някъде по кафено време, когато спорим за цигарите. Естествено, не му уйдисвам.

            След това настоява да се съглася с шефа – пак не му уйдисвам. Час след това, вече като безработни, не ми дава да си поръчам бърбън – слушам го и си поръчвам бира. Пийвайки я, провеждаме следният разговор:

Мой: - Ти, що си толкова въртоглав?

Аз: - Щото спиш по цял ден и се появяваш винаги много късно.

Мой: - Добре де, след като си говорим през нощта, що нищо после не помниш?

Аз: - Не обичам тъмното и искам всичко да е на светло!

Мой: - И сега не ти ли светна, че си се прецаквал?

Аз: - Може, ама ми е светло на душата.

Мой: - Ми намери си работа като крушка, ама кой ли ще те вземе с тая бяла четина по осветителното тяло?!

Аз: - Ти.

Мой: - Много си прозрачен и не ставаш. Виж там и се сроди с някаква мъгла, после ела пак да разговаряме.

Аз (ама само си го мисля тайно): Пък да взема да се кандидатирам за общински съветник тогава!!!