Симона стоеше на брега и гледаше реката. По страните ù се стичаха сълзи. Спомени нахлуваха в главата ù бавно и мъчително. Припомни си всеки момент, който искаше да запомни, но това ù носеше голяма болка. Всеки спомен ù напомняше за него. За човека, който обича, за човека, който я изостави, за човека, който никога нямаше да забрави. Мина цял месец, откакто Дейвид почина. Цял месец, през който тя плачеше и плачеше. Чудеше се как имаше сълзи… Припомни си първата им среща. Беше на моста на тази река. Тя беше паднала с колелото и си беше ударила крака и си мислеше, че никога няма да успее да стигне до дома си. Лека-полека тя вървеше с колелото и търпеше болката, която това ù костваше. По пътя мина кола. Симона не ù обърна внимание, но колата изведнъж спря. Отвътре излезе високо, красиво момче с руси къдрави коси и морско сини очи. Тя се влюби на мига в него и знаеше, че иска да прекара остатъка от живота си с този човек. Той я попита дали е добре и дали има нужда от помощ. Тя му отвърна, че ...