1 мин за четене
Камбанките на вратата нежно иззвъняха. А тези камбанки нямаха навика да звънят нежно. Те звъняха пиянски, кокетнически, клюкарски и по още толкова начини, но не и нежно.
В магазинчето влезе непознато симпатично момче. Това беше крайно необичайно, защото:
1. В градчето всички се познават
2. Не се сещах за момче, което с чиста съвест да нарека „симпатично"
В моето безсрамно религиозно семейство, в което всички са реалисти до пошлост, никога не сме вярвали в принца на бял кон, но никой нищо не е казвал за рошави красавци, дошли в магазина да пазаруват, нали?
Седях зад тезгяха и явно го гледах доста невярващо, защото той се усмихна смутено, казвайки:
- Добър ден.
В гласа му имаше нещо дълбоко и съдбовно, изобщо цялата атмосфера беше съдбовна и опитваща се да ми покаже, че нещо важно ще се случи точно в този момент, че от следващите секунди ще зависи цялото ми съществуване, затова аз напрегнах всички сили да си спомня какво точно беше казал. Беше нещо като... Добър ден? Никак не ми звучеше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse