За първи път чух за нея една вечер, докато с дъщеря ми избирахме коя приказка да ù прочета.
- Не, не искам тази! - капризно бърчеше носле при всеки мой опит. - Искам онази, дето леличката в парка ни я каза!
Почувствах се абсолютно безпомощен пред непоклатимата детска логика, според която от един баща се очаква да знае всичко. Добре, че в този момент влезе Ема да провери дали Лора има температура, понеже сутринта се чудеше дали изобщо да я праща на градина, страхуваше се, че се разболява.
Докато се измъквах от стаята, чух, че сега Лора е на мушката:
- Добре съм, мами, главичката ми мина още в парка, когато онази леличка ни разказваше...
Няколко дни по-късно, докато вечеряхме, жена ми отново подхвана темата:
- Днес, като взимах Лора от градина, се заприказвахме с няколко майки. Децата не спирали да говорят за тази жена от парка, дето им разказала приказка.
- Трябва да е някаква нова атракция в парка - отбелязах. - Във всеки случай ми се струва по-смислено от онези глупави надуваеми замъц ...