- Сергей, ела отпред, че много ми трябваш! – нахлу в кабинета дежурният, Павел Петрович, без да почука.
Часът беше три през нощта и двамата с Глухарьов карахме нощна смяна. Той се беше опитал да ме отпрати, но аз му напомних, че в официалните документи пише, да съм прикрепена за него и трябва да работим заедно „когато той е на смяна“. Той не клъвна много и добавих, че от осемнайсетгодишна карам нощни дежурства в Патрула. Чак тогава Глухарьов се предаде мърморейки, че нямам акъл в главата и ме остави в кабинета.
Сега дремеше на диванчето, покрил главата си с вестник, а аз вече от час и половина играех някаква стратегическа онлайн игра на служебния компютър. Какво друго да правя – Глухарьов се беше оказал прав, нощната смяна наистина е скучно нещо. Единственият минус е, че не можеш да се наспиш като хората.
- Сергей! – повиших тон аз, за да го събудя, че похъркваше, а Павел Петрович не даваше вид, че ще напусне кабинета без един от нас.
Глухарьов измърмори нещо нечленоразделно и се завър ...