Валерий просто сви рамене и ме последва към кабинета ми.
Слязохме мълчаливо един етаж по-надолу като единственото нещо в ума ми беше кое по-отвратително заклинание да приложа на този страж на Договора. Да наложи Истинофил на дете! Мълчаливо отворих вратата на кабинета си и пропуснах инквизитора да влезе преди мен. Жалко, че беше такава кочина...
- Валерий, при цялото ми уважение към службата Ви - започнах ядно аз в секундата, в която Глухарьов затвори вратата на кабинета, – тук не се намирате в централата в Прага или в някое от регионалните бюра. Момчето все още е де юре под юрисдикцията на Нощния патрул, а като сътрудник на Патрулите аз няма да позволя да бъде малтретирано.
Валерий примигна.
- Така ли? А какво ще кажете за отношението по време на разпита?
Въпросът само звучеше невинно. Всъщност тази торба със стари плесенясали кокали ме нападаше. Проклети Инвизитори и още по-проклети следящи амулети! Как успяваха да знаят всичко за всички?! Обзалагах се, че някъде в регионалното бюро ...