Заварих Глухарьов на телефона. По риза, сакото го беше хвърлил на облегалката на стола си. Беше затиснал слушалката на рамото си, а иначе си белеше портокал. Обичам портокали.
- Да, Антошка, непременно ще го полеем. Да, водката е от мен. – говореше той със събеседника си от другата страна на линията и се усмихваше. – Прати някой да ги донесе следобед. Да, - той погледна часовника си – към четири. Благодаря ти много, поздрави вкъщи! До следобед, чао!
Той затвори и се облегна назад с вида на човек, който наистина се чувства много успешен. Или като котка, на която току-що са дали цяла кана с мляко.
- Какво става? Кой беше този? – попитах аз, докато се настанявах зад бюрото си.
- Антошка, колега следовател от съседното районно. Ще ни донесат всички документи по случая днес в четири. Оказа се, че имат доста. За смъртните случаи обеща дори да ни даде пълните доклади от патоанатома и да сподели малко информация, която е получил извън докладите.
- Задействал си чара си? – не се сдържах да се и ...