Събудих се от скърцането на вратата. Отворих очи и видях Глухарьов, който делово сваляше палтото си. За секунди бях забравила какво се случва и къде съм. После си спомних как се бях държала като лигава глупачка и моментално се надигнах. Оперативният беше придърпал един стол и седеше до главата ми.
- Не се напрягай! Стой тук. Всичко е наред! – тихо ми каза той и кимна на Глухарьов за поздрав.
Моят партньор, странно защо, май не беше в настроение да смени физиономията на оперативния, защото му кимна в отговор. Все едно си предават караула. Нищо не разбирах. Глухарьов придърпа един стол, настани се срещу дивана и подпря брадичката си с палец и показалец.
- Какво имаме тук? – попита той, а очите му се смееха. – Някой е имал паник атака, май?
- Не е смешно – мрачно отговорих аз и се опитах да стана отново.
Ставането не ми се получи изобщо, за мое учудване. Кога пък толкова бях отпаднала?!
- На всеки се случва първия път – додаде оперативният.
Глухарьов кимна за потвърждение.
- Само че вие е ...