Барът „Черната Дупка“ беше именно това – пълна дупка. Мрачно, задимено и опушено. Очукани бар столове до плота – решени в яркочервено и черно. Мрачни сепарета с тапицерия от изкуствена кожа. Евтин под от балатум, който лепнеше незнайно от какво. Май не исках да знам. Черни стени, слабо осветление. Още, когато отметнах завесата на прага и ме лъхна плътна стена от сив леко лютив цигарен дим. Мразя цигарите. Потиснах порива да се изкашлям и влязох вътре. Честно казано, мразя и баровете. Обаче Тъмните много си падат по тях.
Миша беше изпълнил обещанието си и ми звънна още същата вечер. Валера, лидерът на сукубите и инкубите, се беше съгласил да съдейства. Обаче само ако отида сама във въпросния бар. На моето възмущение, че предпочитам да се видим на неутрална територия, Миша се смя дълго и продължително. После подчерта, че инкубът бил заявил, че или идвам в бара тази вечер, или няма да има среща. Така че не ми остави много избор. Все пак аз бях тази, която имаше нужда от него, а не обратно ...