Разминавания
/старчески записки/
Е, винаги е било така между поколенията. Дори когато се движат в една посока, съумяват да се разминат. Най-малко – в посоките…
Не говоря за вкусовете. Макар понякога се чудя – какво трябва да сторят внучките на днешните момичета, че бабите да кажат: „Боже, по наше време това беше срамота!“…
Не, не – хубави са момичетата сега. Особено, ако успее човек да махне скриващия ги грим.
Сложното е при разбирането. Често вкусовете и стиловете съвпадат. Пример – кафене. Момче си поръчва: „Мъжко кафе!“. Сервитьорката: „Каквооо?“. Обяснение: „Нормално“…
В магазина. „Моля, едно женско мляко“. Логичното: „Каквооо?“. Изясняване: „Кисело“…
Ама друг път…
Младо момче е на гости и зяпва пред библиотеката: „Колко книги! Ако ги продадете – какви пари ще паднат…“ „А не искаш ли да ги прочетеш?“. Видимо издължаване на смаяната физиономия: „Защо???“…
Възрастен: „Ох, стяга ме сърцето…“
Поучение от внука: „Трябва да се стегнеш. Защо не ходиш на фитнес?“.
С която логика би препоръчал на дядото, ако е безкрак, като лечение маратона. Много помага…
Но… Времето мъсти. Отдавна познат афоризъм – ние бяхме като вас, вие ще станете като нас…
Може би…
Ако имат късмет…
И се сещам за близко минало. Тръгвам от училището и подмятам на абитуриентите: Э"Аз си тръгвам, вие оставате".
Една нахакана /по нашенско "х" изчезва при изговор/: "Да, ама ние сме на 19 години, а Вие на 60".
Контра: "Така е! И аз бях на 19. А вие ще станете ли на 60?"...
Внезапен пристъп на замисленост и тишина...
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Мариана!
-
Благодаря, Ангелче, Надя, Пепи, Йоана, Юри, адаш!
Mлaдитe ca oпъpничaви, бeз пocлyшaниe и yвaжeниe ĸъм пo-cтapитe. Oтxвъpлят иcтинaтa, нe пoчитaт oбичaитe. Hиĸoй нe ги paзбиpa, a и тe нe иcĸaт дa бъдaт paзбpaни.
(нaдпиc в гpoбницa нa фapaoн, пpeди пoвeчe oт 5000 гoдини)
Taзи млaдeж e paзвpaтeнa дo дънoтo нa дyшaтa cи. Mлaдитe xopa ca лyĸaви и нexaйни. Hиĸoгa нямa дa зaпpиличaт нa млaдeжитe в минaлoтo. Ceгaшнoтo млaдo пoĸoлeниe нямa дa мoжe дa cъxpaни нaшaтa ĸyлтypa.
(Дpeвeн Baвилoн, пpeди 5000 гoдини)
Щe изгyбя вcяĸaĸвa нaдeждa зa бъдeщeтo нa нaшaтa дъpжaвa, aĸo днeшнaтa млaдeж yтpe взeмe в cвoи pъцe yпpaвлeниeтo нa cтpaнaтa, зaщoтo млaдитe ca нeпoнocими, нeвъздъpжaни, пpocтo yжacни.
(Xeзиoд, -
„...какво трябва да сторят внучките на днешните момичета, че бабите да кажат: „Боже, по наше време това беше срамота!“ Проблемът не е толкова в момичетата, колкото в медиите. Аз лично познавам много свестни момичета. Също и изобщо това с разликата в поколенията аз не го вярвам. Вярно е, има промени, но те са по-скоро обществени, отколкото чисто лични. Всичко си е от човек до човек, според мен, а не до възраст. Има всякакви хора на всякакви възрасти. На каквато и възраст да си, ако нещо ти липсва, ти липсва, ако имаш нещо, си имаш. Но иначе разминаванията са факт. Но не е ясно дали винаги ще е така. Може би някой ден хората ще се научат да се учат от чуждия опит, а не само от своя. Особено това с книгите. Безбройни светове, които някои пропускат.
-
Човешките взаимоотношения се повлияват от книгите (иначе казано - четенето "разваля" хората
). Разминаването, обаче...Всеки е бил млад и морето му се е струвало до колене. -
Възрастта не е аргумент. Разминаването е в липсата на информация, но на който не му се четат книги, когато го осъзнае, ще е късно.
-
Готовият ми отговор на въпроса: "Откъде знаеш?" - Там, където ти отиваш, аз от там се връщам...
-
И мълчание.
Поздравявам те. -
Скъсах се от усмивки! 😀
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
