Днес просто ще седна и ще размишлявам... за няколко неща които някак си ме накараха да се замисля какво правя, какъв човек съм, защо не съм по-добър и защо някак си съм малко по-встрани от стереотипа, наречен нормален съвременен човек.
Първото, което ме накара да се замисля, бе едно скайп настроение на едно момиче, на което страшно много държа, но с което вече почти не си пиша или говоря, за което точен отговор естествено не мога да дам, а и не се наемам да дам. Та относно настроението, което бе написала „Как може да ти липсва нещо, което не си имал„ реших да не ù пиша тогава, просто защото не исках да стигнем до спор, защото в повечето случаи сме на различни мнения по дадени теми и често от това кой прав, кой крив, се караме. Естествено, че може да ти липсва, дори да е предмет, даден човек или мечета. Може би точно това е нещото, което ти трябва, за да се чувстваш пълен, пълноценен или най-малкото ще те стимулира в добрия случай, ако не ще те кара да си нещастен, тъжен. В живота е так ...