Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереометрия. (Това разбрах предишната вечер, взимайки учебник и тетрадка назаем с нагласата да уча цяла нощ. Да, ама на десетата минута реших, че е по-добре да се наспя, отколкото да лиша себе си от онова блаженство, известно като сън.) Та, викам си, 50 страници материал няма време да науча, затова направо към План В – събуждането на моя изключително креативен ум. ( План Б го пропуснах, тъй като не е надежден и не всеки път минава, а именно добре познатата работа в екип, както и жокерът „Пиши на приятел“.)
Стига сега с ретроспекцията, че времето, уви, тече еднопосочно и то с доста голяма скорост, когато става дума за контролни или замаскираните такива като „писмени изпитвания“. Така...Да започваме.
...