Не ме питат, но аз да си кажа.

Ще ми взимат правото на глас. Може би и гражданството. Дали няма и да ме кастрират? Кой ги знае. Може и това да решат.

Да ме кастрират и хич барем да не ме и питат какво мисля по въпроса. Ще кажат "Ще те кастрираме значи, ще ти клъцнеме единият тестис, за доброто на България, така че ти да мълчиш и да се съгласяваш, щото инак не си патриот!"

Колкото и да ми е неприятно да ме мислят, че не съм патриот, но ще кажа:

"Проч, изедници ниедни! Вън от моите гащи!"

Аз например,  обичам много да си имам две гражданства. Така да знаете.

Едното - българското го получих в подарък за първият си рожден ден. За онзи рожден ден който го празнуват будистите, а ние не го забелязваме. Според будистите човек започва да живее от момента на зачатието си и, когато се роди е вече почти на една година. Та за първият ми рожден ден получих един единствен подарък - българското гражданство. Това, което трябваше да направя за него е да се родя в семейството на българи. Колко просто нещо за мен и колко невъзможно за близо шест милиарда други хора по света!

Този подарък ми е даден от първите български законодатели след Освобождението от турско робство. Първият закон за гражданството от 1904 година казва:

За български поданик се счита:

​1. всяко лице, което е родено в България или в странство от българин.

И по-нататък добавя:

7. Всяко лице, което е родено в България или в странство от родители, единият от които е изгубил българското поданство, може да иска това поданство при всяка възраст, докато е живо, под условията, указани в предидущия член.

Тогава българите са били два милиона само, и очевидно са искали да станат много повече. По българският закон аз съм българин, където и да съм роден по света, стига поне единият от родителите ми да е бил българин, даже и някой да му е отнел българското гражданство.

Разбирате ли какво означава това? Ако не сте много на ясно ще ви обясня. Аз съм българин - емигрант в Америка. Децата ми и те са българи, и ако искат, то техните деца също ще са българи, децата на техните деца и така нататък безкрай. Чудесен подарък са ми направили възрожденските българи! Благодаря им от сърце!

Какъв по-добър начин от този да заселим земята с българи? Хората пътуват, емигрират, женят се за чужденци. Страните се създават и се затриват, границите се променят, но докато има и един българин, който държи на българщината, ще има и други българи на тази Земя. Това ни го казват възрожденските законодатели. Не Европа, не Анерика, не Сорос или Путин, а нашите горди предци - възрожденците ни го казват.

Децата ми са израстнали в Америка, но те обичат България, празнуват български празници, слушат българска музика, танцуват български хора, ядат българска храна, четат и пишат на български и докато се спазват възрожденските закони в България, и внуците ми и пра внучите ми ще ги чака подарък за рожденият им ден - българско гражданство.

Обичам си го моят възрожденски подарък!

Другото ми гражданство е американското. Него го получих на трийсет и шест годишна възраст. Да ви кажа правичката доста мислех дали да го приемам. Притеснявах се дали няма да извърша предателство спрямо моята Родина - България. Все пак първият български закон за гражданството не е позволявал двойно гражданство. Знаете ли какво си казах накрая?

Казах си "Тези хора - американците, ми предлагат тяхното гражданство, след като съм живял с тях пет години, работил съм с тях, плащал съм си данъците, спазвал съм законите им, научил съм езика им и историята им. Те смятат, че аз съм достоен да бъда техен съгражданин. Това е чест за мен!. Българите не са ме познавали, що за човек съм, когато съм се родил. Те са ми дали подарък и това е много благородно от тяхна страна. Американците са ме преценили и са решили, че съм достоен да бъда техен съгражданин. Това е чест и признание! Не се отказва такава чест, както не се отказва и подарък от сърце. Ще приема и ще съм двойно по-богат. Ще имам две гражданства!"

И приех американското гражданство с гордост.

Днес се чувствам щастлив. Имам едно гражданство - подарък от славен и благороден народ за което съм благодарен.

Имам и деруго - оказана чест от голям и силен народ от което съм горд.

Искам да имам две гражданства. Та това съм аз - Българин и Американец. Това е моята същност. Не мога да се възприема нито като само едното, нито като само другото. В мен двете гражданства, двата народа се допълват и сливат в едно неразделно цяло.

Първите български законодатели след Освобождението не са приемали двойно гражданство, но те са живяли преди сто години. Помислете само. По тяхно време войната е била нещо неизбежно, част от нормалното функциониране на всяка държава. Непрекъснато са се водили войни за земи, ресурси и влияние в които са участвали и най-малките държави. Днес войните се водят само от две държави - САЩ и Русия, на териториите на всички други освен техните собствени. Днес България може също толкова да води самостоятелна военна операция, срещу друга държава, колкото и бушмените от екваториална Африка. Светът в който живеем е свят, в който поредната война ще бъде Последната война, и единствените войни които можем да водим, ако искаме да оцелеем, са кървави регионални конфликти, подобни на бандитски нападения, организирани и водени от наемници, за пари, и не носещи нито слава нито чест на никого, а само печалби за спонсорите.

Да служа в българската или американската армия в наше време означава да ме пращат на другият край на Света да се бия за чужди интереси, без да имам правото да защитя границите на собствената си държава. Двойното ми гражданство в България и Америка не би могло да ме постави в ситуация на вътрешен конфликт. Това е все едно да се скарат за нещо слона и орела -  две животни нямащи нищо общо помежду си, с различен начин на живот, хранене и структура на тялото.

Но ето че днес, жалки, страхливи и завистливи същества се опитват да ме лишат от моят български, възрожденски подарък.

Те ли са истинските българи? Това ли са наследниците на благородните българи от времето на Левски, Ботев и Стоянов? Вие вярвате ли в това?

Аз - не!

Спомнете си думите на Дякона, за България след Освобождението. Спомнете си за мечтите му за чиста и свята република, в която българи, турци, арменци, цигани, евреи и гърци да живеят и работят заедно, в разбирателство и подкрепа. Прилича ли ви този човек на онзи другият, с тъмните очила крещящ по уплашени бабички на южната ни граница? Прилича ли ви Дякона на съвременните "патриоти" изпадащи в истерия от мисълта за триста хиляди български граждани, които живеят в Турция?

Тези подпикващи от страх неврастеници, са готови днес да отрежат от тялото на майка България три милиона български граждани, за да се доберат до топлите места в парламента и правителството. Те ви плашат с триста хиляди български граждани, само защото те говорят на турски, живеят в Турция, и са избрали исляма за религия. Та изселниците  в Турция са много по-българи от колкото са много "патриоти"  в България.

Кои  са съвременните Левски и Ботев? Обединените "патриоти" ли?

Не ме отчайвайте. Не бихте могли да сравните едните с другите. Та това е коренно различен начин на мислене. Левски и Ботев мечтаят за голяма, силна, обединена и просперираща България, в която всеки се гордее да се нарече българин, а другите за премиерското място и живот от дотации и депутатски заплати на гърба на народа. Ако ме питате обединените ви "Патриоти"  имат вопиюща нужда от психолози и памперси.

Прочие, може и да не ме питате, но аз ще си кажа.

Не ми пука дали ще гласувам, защото просто няма за кого.  Та то може направо да си гласувате по списъците на агентите на държавна сигурност и бивши партийни величия - настоящи демикрати,  и да си ги спестите всичките тези партии. Така, че не се бойте. Няма да гласувам поне засега.

Но да не сте ми пипнали българското гражданство!

Други, много по големи българи от вас са ми го подарили, и не сте вие тези които ще ми го отнемете. Замислете се, дали вие заслужавате да сте български граждани. Да се замислим дали всичките заслужаваме това. Получили сме подарък от велики хора. Дължиме им благодарност и да се опитваме да бъдем поне малко, като тях.

Аз знам, че ако си замълча днес, ако не се възпротивя, ако не извися глас поне, не си изкажа болката, то не  заслужавам възрожденският си подарък - не заслужавам да се наричам българин.

А вие, ако не чуете този мой глас, ако се поддадете на страх, завист или каквото и там да е, което ви кара да правите глупости и да ми искате гражданството, разделяйки и без туй отслабената ни обща Родина, и вие не заслужавате да се наричате българи.

Не пипайте!

Не пипайте!

Проч сган страхлива! Учете си историята, ако искате да се наричате Български граждани!