... Опитвам се да си спомня дали някога, през целия ми скапан живот, е имало поне един миг, в който да ми се е случило нещо по-хубаво от срещата с теб...
Мисля, ровя се, дълбая и в най-скритите кътчета на съзнанието си, но нищо... Колкото по-дълбоко бъркам, толкова по-черни и студени стават ръцете ми...
Тогава (питам се) защо да продължавам?!?
Спрях, избърсах ръцете си в последния спомен от преди теб (не искам да изцапам тези, с които започва „втория” ми живот) и се потопих в топлината, която ме заля...
Случайност или съдба?
Всеки път, когато те погледна си задавам този въпрос, защото на фона на гадостите, в които се къпе миналото ми, направо се чудя как ме сполетя такова щастие...
Отдавна стигнах до извода, че явно с нещо съм разсърдила съдбата си, за да ми подари такъв, уникален по своята подредба, наниз от несгоди и падения... В началото се бунтувах, крещях, нервирах се на себе си, на другите, на целия свят... После се замислих, че от това полза няма, защото в крайна сметка на никой ...