Между тях съществуваше особена връзка. Те ту се обичаха, ту се мразеха, ту се прегръщаха, ту се караха. Те бяха като водата и огъня, като живота и смъртта.
Кои бяха те?
Те бяха две обикновени жени.
За Едната Другата беше като гнойна пъпка на повърхността на кожата, която ужасно силно искаше да разчопли. Но пъпката беше болезнена, дори на допир. А желанието да я унищожи беше толкова силно, че тя нерядко не успяваше да се удържи и започваше да я убива малко по малко с дългите си твърди нокти. Докато от нея останеше безформена кървава рана.
За Едната Другата беше като шагренова кожа. Навличаше я върху себе с горест, без желание, но по необходимост или по навик и от пищна красавица се превръщаше в малко уродливо същество, в Квазимодо.
По шагреновата й кожа пъплеха гъсеници и ядяха от плътта й. Те бяха като просяци, които жадно я разграбваха и оглозгваха до кости.
Така се чувстваше всеки понеделник, когато се виждаха двете. И всеки понеделник си мислеше, че няма да може да издържи Другата, ...