Нямам никакви свръхестествени способности. Най-обикновен човек съм. Въздържам се да правя прогнози за времето, политиката, развитието на човешките взаимоотношения, собственото ми бъдеще. Това не значи, че не се допитвам до разни гадатели. Случвало се е и да редя пасианси преди да взема някое важно решение. Или да тегля чоп когато имам да избирам между две възможности. Но дотам. Те, нещата, винаги вървят по своя си траектория. След толкова неочаквани обрати и остри завои, се научих да се пускам по течението и да оставям всичко просто да се случи, без да упражнявам насилие.

    По силата на тази философия, един хубав ден се озовах на далечния остров на изгряващото слънце. Сред напълно непознати хора. От разни краища на света. Нямах никакви предразсъдъци, нито задръжки. Не съм си избирала с кого да общувам, нито по пол, нито по расов признак. Те сами идваха при мен. С непознати се говори лесно, без условности. Защото знайно е, че шансът да срещнеш същите хора отново е почти равен на нула. Преживяването е страхотно! Само за 3-4 седмици достигаш такава близост, че те хваща страх да не изневериш. И вече не можеш да понасяш самота. Навсякъде ходиш с някой, пиеш си кафето в компания, обядваш, вечеряш с още поне 30 души, и ако бройката е по-малка, започваш да се чувстваш некомфортно. Някои дори не можеха да спят сами, въпреки строгите забрани за другополски посещения в чужди стаи, наложени в общежитието за специализанти.

   Съставихме си многонационалната групичка, сформирана на принципа „бракувани и/или влюбени, но податливи”. Щото небракуваните веднага се сдвоиха и станаха безинтересни за широката публика. Противно на принципите ми, се оказах въвлечена в предсказване на бъдещето – основна тема на разговорите в компанията, или на кой какво ще му се случи, като се завърне в родината си. Имаше няколко 100 процентови попадения. Но да вървим поред.

  Харш: индиец, архитект, с неотразимо чувство за хумор и неотсраним акцент в английския. Докато му свикна се озорих, но пък от него научих сума ти полезни думички. Женен отскоро, чакаше бебе. Жена му – зеленоока красавица. Току си вадеше снимката  й и я съзерцаваше в захлас. Ходеше на работа с огромно удоволствие, и всеки ден ентусиазирано споделяше какви нови проекти му възложили. Оказа се и много предан болногледач, когато заболях от един отвратителен азиатски грип с 40 градуса температура. Прекара цяла нощ в моята килийка, слагаше ми кърпа с оцет на челото и ме поеше със сок от прясно изцеден грейпфрут. Душиченце! 

  Моето предсказание за него беше, че ще стане прекрасен баща и ще преуспее в попрището. Той трябваше да отпътува преждевременно, за да не изпусне раждането на първото си чедо. Определиха му дата за полета 1-ви февруари. На 31 януари заваля сняг! Нещо невиждано в Токио! Същата вечер, на прощалното му парти, подхвърлих, че може и да не излети при тези климатични условия. Той ми каза: „Пу, пу, блек тонг, такъв! Не ща да те слушам повече! По добре да те бия на тенис на маса!” Е, би ме, и се поуспокои.
  На другия ден снежната покривка бе достигнала десет сантиметра. Целият наземен транспорт в 30 милионния град, включително летищата, бяха напълно парализирани….
  Още преди да ме загризе съвестта, Харш затропа по вратата ми и ме обвини, че заради моите черни изказвания  щял да изтърве раждането. Плака като дете, после, като съобщиха по новините, че всичко ще е разчистено до вечерта, се ухили до ушите, прегърна ме за сбогом и пошушна:
- Кажи ми сега, че утре ще излетя!
- Няма начин, утре ще си бъдеш в Калкута! Но да знаеш, че бебето ти вече е родено.
- НЕЕЕЕЕЕ!
  Тогава го извикаха на телефона, и се оказа, че съм права….. Момиченце било.

  Харш наистина разви собствен бизнес и стана един от най-търсените архитекти в града си. Родиха му се още 2 деца. С него си разменяме мейли и снимки до ден днешен.

  Субас: непалец инженер, който изобщо не можеше да произнесе съчетанието „ск”, и го обръщаше на „кс”. Всяко изречение започваше с „Can I ax you a question?”, или в превод “Може ли да ти забрадвя един фъпрос?”. Много обичаше да обикаля из града и да снима небостъргачите. От всякакви ъгли и ракурси. Той беше с по-дълъг брачен стаж, затова обръщаше сериозно внимание на всички представителки на нежния пол. Колко са се отзовали, никой не разбра. Толкова беше потаен, че просто нямаше за какво да се захване човек, та да направи що-годе прилична прогноза за него. Докато един ден сам не си призна, че ще става представител за Непал на фирмата, която го бе приютила. Ето за какво му трябвали значи снимките…..За жалост, от него ни вест, ни кост. Трябва да е станал много сериозен мъж с много сериозна заплата. 

  Кики: индонезийка, мюсюлманка и архитектка, трайно обвързана, без да е женена. С външен вид на фотомодел, след неотдавнашна пластична операция за оправяне на криви зъби. Отглеждаше орангутанче за домашен любимец. Тя редовно си хапваше свинско за да дразни египтянина Ехаб, който пък се бе вживял в ролята на блюстител на религиозните канони. Чудехме се как Кикивата храносмилателната система се справя с адски лютите манджи, с които се тъпчеше непрекъснато,  и всяка сутрин я питахме как е минало облекчаването на естествените й нужди – със или без участието на пожарната. За нея си беше ясно, че ще се задоми и ще зареже всякаква кариера заради деца, домашни животни, и кулинарни подвизи. Никой, ама никой не се съмняваше. А тя взе, че ни опроверга. Вярно се омъжи, но нейният й подарил за сватбата ресторант, който станал абсолютен хит в Джакарта! Тя му е управител, дизайнер на интериора, изобщо - всичко…..

  Ехаб: египтянин, мюсюлманин, инженер, женен за една жена, но решен да увеличи бройката до четири. Само толкова позволявал законът. Добре де, питаме го, няма ли да се ревнуват помежду си? Не, вика той, напротив! Ще си помагат в домакинството и ще отглеждат децата заедно…. Усърдно се оглеждаше за подходящи кандидатури сред представителките на неговата религия, но така изпусна много по-привлекателни възможности. Трудно си наложих да не се заяждам с него. Предупредих го, обаче, че ако вземе втора жена, първата ще го напусне. Е, това се случи още преди да си замине от Япония, ха-ха. Обичам да съм права!