Шантава работа. Замислих се върху епизод от „Време разделно“ на гения Антон Дончев. Когото познавах и искрено уважавам.

Та там Венецианецът получава една българска мома, когато турците отвличат хората от сватбата. В конака ехтят писъци, гадовете изнасилват момите, само той оставя момичето в килията и се завръща чак заранта.

Тя се е обесила…

Турците цъкат – момите са пищяли, ревали, драли с нокти, но… Всички са преживели насилието и униженията. Само тая се убила…

Защо ли?

Обидена, че е пренебрегната? Сърдита, че е сметната за грозна? От страх?

Не разбирам…

хххх

Говорят за „зелена сделка“ на ЕС.

Само един въпрос – с КОГО?

хххх

Отбивам се в един малък магазин. Малък, но добре зареждан с бърздоликвидни стоки.

Вземам вид гризини – цена 2 лева.

На 50 метра има голям магазин от известна верига. Там същите гризини струват 3 лева.

Въпрос – в тая криза кой магазин ще оцелее?

Мое мнение – няма да е малкият магазин, предлагащ търсени стоки на по-ниски цени.

Защото не е в картела…

хххх

Достоевски: „ Либералът – лакей, търсещ чии ботуши да лъска“.

От Матей, 6/21: „защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

А съкровищата на либералите са все по чужди банки…