Десета година бушуваше войната на човечеството срещу Изкуствения разум. Дим се стелеше над планетата, отвсякъде се стреляше, но най-голямата опасност за хората бяха биороботите, които проникваха в редиците им и убиваха наред.
Трудно различими, почти с човешки облик, а последната серия бяха пълни копия на воините.
И тогава един човек, комуто след войната вдигнаха паметник, намери начина за разкриване на шпионите и диверсантите…
хххх
Завръщащата се от бойното поле рота беше спряна още на КПП-то. Уморени, гладни, озлобени, войниците поглеждаха агресивно към странното човече пред себе си. Някои се досетиха, че това е позабравения сред кръвта и смъртта клоун,а тук-там дори някои се поусмихнаха…
- Внимание! – изрева капитанът, командващ охраната на пункта – Внимание! Клоунът ще ви каже нещо. Моля, съсредоточете се и помислете над думите му…
Клоунът пристъпи напред:
- Аз съм вечен песимист. При това с основание – все не ми върви. Но днес срещнах един приятел, който ми каза: „Какво си се умърл ...