11 ene 2010, 7:25

Реабилитация 

  Prosa
856 0 8
1 мин за четене

Илюзия... Накротик... Съдба... Обсебен...

 

 

Стопяваш ме... Изнасилваш ме... Непокорна съм... Изгубих!

 

 

Като ръжда, полепнала на стара ламарина от години... Станал част от мен, бавно ме убиваш. Като куршум, заседнал в сърцето, който не може да се извади. Гърч...

 

Цял живот чакаш един шибан момент, който накрая ти бива отнет. Залагаш – играеш. Залагаш всичко – губиш. Всичко коз! Валето пика излиза, някой ти го взима и ти си валат. Но с валат не се излиза от играта...

 

И продължаваш да чакаш момента, в който ще имаш отново възможността да заложиш всичко, надявайки се, че този път няма да изпуснеш правилната ръка.

 

Тежко реже съдбата. Направо ти прерязва гърлото, но ти оставя последния дъх в знак на уважение. И именно с този дъх се задавяш. Остава в гърлото ти като дим, полепва по него и не искаш да отминава. Но съдбата... Дава много, но, рано или късно, трябва да си платиш цената. Дали ще го направиш - от тебе зависи.

 

Агонията е дълга... Сякаш безкрайна. Само хард-кор мазохистите могат да издържат на това. Понякога предпочитам дивата, първична, физическа болка, пред тази, която те разяжда като отрова... Всяка клетка от теб спира да диша, всеки орган е отровен. Въздухът мирише на сяра. Имаш тумор в съзнанието. Ограничен, обременен с безбожен товар, затворен в дунапренена стая.

 

Черна сянка се прокрадва през погледа. Губиш цвета на ирисите си. Сиви са вече... Няма го зеленото и синьото... И жълтото избяга вече. Дори хаосът не може да обясни случващото се. Разложена, зловонна плът. Просната на релсите, изправена пред  земята на 37-те беди...

 

Кутия цигари... за няколко часа?! Свъшиха. Затворената гара вече е срутена, през нея влакове не минават. Пусто... само тук-там някой уличен пес се изпикава върху останките от нея...

 

 

Обяснения... Бичуване... Истерични красъци... Чакалня... Амнезия – желателна... Морфинът не помага... Трудни стъпки... Еnd!

 

 

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Марина...
    Моля, първо се замислете над написаното и тогава дайте мнението си. Явно не умеете да четете между редове, а щом не Ви харесва просто натиснете червения хикс на прозореца. Благодаря за мнението
  • добре предадено с думи
    състояние

    "Тежко реже съдбата."
    а това си е поезия

  • завладяваш... 6+
  • END!!! Зловеща Стеф...хах нали знаеш че си най-добрата!!
  • Хората с една душа не изчезват! Дори и понякога да им се иска...
  • Думите са излишни.
    6+
  • Завлече ме в тъмен лабиринт, но ми хареса... Поздрав!
  • За това разпни егото,преди да е станало твърде късно
    И остави това място, толкова негативно, сляпо и цинично.
    И ще тръгнеш и откриеш, че ние сме едно съзнание
    И способни на всичко въображаемо и незачимо,
    За това остави светлината да те докосне, и думите да се разлеят
    И ги остави да минат през теб
    Изкарващи нашата надежда и смисъл

    Преди да изчезнем..
Propuestas
: ??:??