Спря да крещи, чак когато осъзна, че това с нищо няма да промени ситуацията, но пък определено се почувства по-добре. Сякаш голяма част от напрежението се откърти като тежък камък, притискащ болезнено съзнанието му и то започна да дава признаци на съживяване. Съвсем леки, наистина, но и това беше нещо сред целия този ад, стоварил му се незнайно откъде, как и защо.
Например осени го идея, която го очарова с простата си гениалност. Как не се беше сетил веднага! Скочи енергично от стълбите пред входа, където бе поседнал обезсилен, и се спусна към гарата, изпълнен с надежда. Ако имаше място в града, което по всяко време е оживено, това беше именно гарата. Винаги имаше пристигащи, заминаващи, посрещачи и изпращачи. Нямаше начин там да няма никой.
Вече дори не му правеше впечатление отсъствието на каквито и да било превозни средства, даже напротив. Така както търчеше по средата на шосето, това го устройваше чудесно. И без това тротоарите бяха прекалено тесни и с изпочупени и криви плочки, а ...