Решението
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си вечерята. Само тук-там се срещаше по някой окъснял, който повдигаше яката на връхната си дреха, за да се прикрие от поривите на вятъра.
Калоян вървеше по улицата и крачките му с всяка изминала минута ставаха все по-големи. Лицето му се беше напрегнало. Всяка негова скула беше изопната и подчертаваше остротата на изражението. Краищата на износения сив костюм се развяваха от вятъра и под тях се разкриваше суха стегната фигура. Уличният прах връхлиташе бързащия, като го караше от време на време да прикрива лицето си с ръка. Погледът на мъжа се устреми към един вход с олющена от боята врата и малко по-късно човекът вече звънеше на един от звънците. Продължителният звън явно не накара никой да му ...