Здравей Ник,
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“... можеше да чуя и по-късно. Спомняш ли си онази вечер, когато изкрещях: „Ник, нашето бебе проходи!“ Ти се появи на вратата на стаята, а Крис направи още две плахи крачки и протегна ръчички да го гушна. Тогава беше на десет месеца. Бързаше да проходи и да проговори, за да те зарадва. Може би усещаше, че времето, което ни е било отредено да сме заедно изтича. Месец по-късно доктор Федър ти беше казал: „ Е, Никола!“ – с ударение на последната сричка, както французите произнасят Николай, – „Оттук - нататък може би... с нетрадиционна медицина, може би... със силна воля... Имаш малък син и съпруга, които много те обичат! Но, за съжаление нашата химиотерапия вече не дава ефект. Няма смисъл да се лъ ...