Какво е ревността? Струва ми се, че винаги съм била добра приятелка с нея. Винаги сме се разбирали взаимно и сме били близки. Тя винаги е до мен. Чак е досадна понякога и често я гоня. Обича да ми натрапва откачени мисли в главата. Те не са мои, а нейни. Но аз съм толкова добра нейна приятелка, че ги приемам за свои и ги използвам, сякаш на мен са ми хрумнали. Когато реши да си тръгне, съжалявам за тях. Знаех, че ревността е приятелка и с други хора, но не подозирах, че дори е по-близка с тях, отколкото с мен. Тези други хора също използват нейните мисли като свои, но аз познавам почерка й. Говорят небивалици, почти фантастика даже. И какво толкова, ще си кажете. И сте прави. Но аз съжалявам, когато тя си тръгне от мен. А някои сами стават ревност.