Разбрах, че ме мами, почти. Хванах я навреме. Тя предаде нашата любов. Побеснях, тихо. Не вдигам скандали. Исках да я малтретирам, да обезобразя красивото ú лице. Повече никой да не я пожелае. Не слушах обясненията ú. Кълнеше се, обещаваше ми да прави каквото пожелая и го правеше. Желаех я по 3-4 пъти на нощ. Исках да я насилвам, да ú причиня болка, да я бележа, печат да ú сложа, а тя откликваше. После я чувах как тихо плаче. Искам да я мразя, а не мога. Тялото ми крещи за нея. Бих я напуснал, ако знам, че ще е щастлива без мен. Не ме пуска. Казва, че аз съм Мъжът, единственият. Имам нужда да ú вярвам.
Не искам никой да ú пише, да ú говори мили думи, да ú се усмихва!
Искам я само за себе си!
ТЯ Е МОЯ!!!
П. П. ЛЮБОВ - висша форма на егоизъм
© Дани Сулакова Todos los derechos reservados