РЕЗНЯК
Има-няма месец, откак смачках джибрите. Изцедих им значи сочеца и го турих в голямото буре. От тогаз не ма свърта на едно място и по два-три пъти на ден го наобикалям, прослушвам го, като един гинеколог му слушам тоновете, и как му тече буйната и тихата ферментация.
То дорде беше слънчево и топло, долу-горе се траеше, ама като заваля и застудя тия дни, визитациите ми зачестиха и все по-жадно се заглеждах в канелката, и вчера... Ама нека я започна от началото.
Откак Бат Бойко забрани пушенето по кръчмите, все по-малко се заседяваме в кварталното кафене, щото без цигара в устата ни карти ти се играят, ни зевзеклъци ти се разказват. Сега като заваля пък – хептен.
Та, висим си с Гъсока и Митьо Семето под козирката на кафенето, смучем си навлажнените фасове, капе ни капчукът във вратовете и коментираме предстоящите избори, дъждовното лято, ниските добиви и ниската захарност на гроздето. Тогаз Гъсока я рече:
- Абе не знам дали е ниска, или висока, ама мойто на село превря и миналата н ...