Insect- (Христо Иванов)
61 54
27 abr 2005, 22:49

РОДЕН ДА УМРЕ ИЛИ ПЪТЯТ НА ЕДИН БЕЗСМЪРТЕН 

  Prosa
1712 0 2
3 мин за четене
 
 Не знам кое беше началото
Помня галещия полъх на вятъра...Помня как изплуваше от мрака и нежно докосваше лицето ми, беше до мен, усещах хладните му целувки, чувствах дъха му и ревниво пазех насладата в душата си... помня безмълвното величие на нощната гора, шума на листата, звездите - бледата им светлина, помня сенките, пълни с живот, меката земя, тревата...Помня дръзкия, топъл източен хоризонт, любопитното око на слънцето, в което попиваше мъглата...Помня неговото утро.Той беше обитаем и се грижеше за своите обитатели.Беше жив и пазеше живота. Беше млад. Свят - прашинка в необятния хаос, съществуваше в безкрая, самотен, мълчалив, със своя история, с непонятна цел...Изменяше се.Докосваше времето, покорно приемаше неговия отпечатак...Зад гърба му оставаха дни, години , стоплетия, идваха нови, отминаваха, трупаха се и умираха в забрава...
Тогава се роди Човек
Беше крачка. Времето предопредели посоката.


Сигурно отдавна съм тук. Студено е...Чувствам съзнанието си. Мисля. Мога да мисля, аз съм жив, владея се. Какво си спомням?

Дъждът. От сутринта небето беше стоманено сиво. Валеше тихо,монотомно, капките се стичаха по прозорците в безформени отвесни ручейчета, които приливаха едно в друго и работната маса под бледата светлина на настолната лампа и вече толкова време. Крайният резултат беше изведен теоритически. Всеки миг три години всеки миг можеха да придобият смисъл - чудесно разбирах това....А после? Вратата се изщрака. Мислех, че съм сам в сградата, но вратата се отвори, едновременно с това открехнатото крило на прозореца се люшна и почувствах студенина по изпотените си длани. Не остана време да се обърна. Ръката ми се затресе, след това за части от секундата ми се стори, изгасва осветлението, не виждах нищо, престанах да чувствам тялото си и всичко свърши по твърде особен начин, може би прекалено бързо, за да остави следа в съзнанието ми..

Сякаш съм сънувал. Всичко ми се струва неестествено, като мигновен кошмар, който е пречупил през себе си цялата действителност. Какво друго помня?

Дъждът. Той беше реален, шумеше съвсем близо до мен...Но сънят продължаваше. Обгръщаше ме мрак, не знаех къде се намирам, изгубих представа за място и време, съществуваше единствено моята мисъл...А тялото ми? То липсваше. Не чувствах ръцете си, не чувствах краката си, не възприемах каквата и да е било форма.Всичко беше изчезнало.
А сега? Усещам студ. Нещо повече. Плувам в безкрая, за мен няма граници, аз съм никъде, едновременно с това навсякъде, питам се дали е останало нещо материално от мен, или съм се превърнал в дух?...
Знам...
Аз съм просто слепец. Гола мисъл, лишена от зрение, не мога да се движа, не мога да говоря, незнам дори дали бие сърцето ми...
Моите опити. Не предполагах, че е толкова странно. Какво всъщност се случи? Не допусках провал, та аз бях пред прага...Кой можеше да ме спре?
Започнах сам - преди три години - в малък провинциален институт... институт за химиоанализи. Справях се добре. За личните ми увлечения никой нищо не знаеше, пък и общувах с твърде малко хора, за да бъда заподозрян. Отминаваха дни...Бях поел път, непознат никому до сега и скоро се изправих пред нещо ново. Опасно. Липсваха специални условия, бях принуден да се съобразявам с обстановката, а ето че онази проклета врата все пак се отвори...И сега?
Усещам студ. Нещо повече, нещата се промениха, светът е друг. Течението измъкна смъртта изпод моите длани...
Тишина. Скоро всички ще са като мен.


Беше краят.

Помня галещия полъх на вятъра...помня безмъвното величие на нощната гора, шума на листата, звездите - бледата им светлина... Помня този свят. Аз бленувам за неговото утро.

И се връщам да търся началото.

© Христо Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много е готино .. странно ми напомня за едно от старите ти разкази .... с човекът останал без зрение след ядрения зрив според мен точно това е какво се е злучило преди зрива ... работил е вурху някакво химично урьжие или поне това е моето мнение но все пак имаш 6 от мен
  • благодаря
Propuestas
: ??:??