20 мин за четене
Пролог
Имаше една държава – България, а в нея, една планина Родопите. Казваха, че там са събрани десетки култури. Казваха, че там има нещо магично. Не, нещо, всичко там беше магично. Имаше един параклис, но в него нямаше нищо християнско, нямаше икони, но пламъка му не спираше да гори. Хората палеха свещи и пишеха писма с послания, които никога нямаше да посмеят да изрекат на глас. За същества, в които вече никой не вярваше. Малък, спретнат и добре подържан, пламъка му се виждаше още от теснолинейката, но пътя до там бе труден и черен, нормална кола не можеше да придойде. Приличаше на бяла къщурка сгушена между дърветата, от едната страна с чешма и пейка от другата с малка градина изпълнена с разноцветни лалета и зюмбюли.
Доротея лежеше на капака на Самурайката (Сузуки самурай) и пушеше. Взираше се ясното небе и сънено примигваше. Имаше дълъг ден, двамата с партньора й – Симеон трябваше да изгонят едни таласъми. Никой не знаеше защо се бяха пръкнали посред бял ден и тормозеха работници ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Започнах нов проект посветен на българската и славянска митология, приемам критики всякакви!